Прегърни единството

載 (носи) 營 (ин) 魄 (по) 抱 (прегърне) 一 (едно). 載 (носи) е да носиш. В тълкуването на главата 營 (ин) и 魄 (по) са двете страни на душата — активната и пасивната. Пининът на реда е yíng pò. Преводът събира двете в една дума: „душата“. 抱 (прегърне) 一 (едно) е да прегърнеш единството.

能 (може) 無 (без) 離 (дели) 乎 (ли). 無 (без) 離 (дели) е да не дели. Преводът добавя „ги“: „можеш ли да не ги разделяш“. 乎 (ли) оставя реда въпрос, не заповед.

Да. Въпросът е дали държиш двете страни в едно, без да се раздвояваш. Цялостта е хармония между тяло и дух. Главата не я обявява. Тя пита: можеш ли.

專 (съсредоточи) 氣 (сила) 致 (постигни) 柔 (меко). 氣 (сила) е жизнената енергия. Преводът я нарича жизнена сила. 專 (съсредоточи) е да я събереш. 致 (постигни) 柔 (меко) е да стигнеш до мекота.

能 (може) 如 (като) 嬰 (младенец) 兒 (дете) 乎 (ли). 嬰 (младенец) и 兒 (дете) заедно са новороденото. Преводът казва „можеш ли да бъдеш като новородено“.

Новороденото е напълно гъвкаво, без напрежение, диша дълбоко и естествено. Мекотата е висшето проявление на тази сила. Същата отстъпка пази водата в осмата глава. Тук тя е в самото съсредоточаване.

滌 (измие) 除 (махне) 玄 (тайнство) 覽 (гледа). 滌 (измие) и 除 (махне) са прочистването. 玄 (тайнство) е същото тайнство от първата глава. 覽 (гледа) е самото гледане. Преводът го чува като огледало: „прочиствайки тайнственото огледало“.

能 (може) 無 (без) 疵 (петно) 乎 (ли). 疵 (петно) е петното по това гледане. Преводът казва „можеш ли да го направиш без петно“.

Тайнственото огледало е вътрешното виждане, интуицията. Въпросът е дали умът може да се изчисти от предразсъдъци и илюзии, за да отразява реалността без изкривяване.

愛 (обича) 民 (народ) 治 (ред) 國 (държава). 治 (ред) е същото подреждане от третата глава. Преводът чува „управлявайки държавата“. 能 (може) 無 (без) 為 (прави) 乎 (ли). 無 (без) 為 (прави) е недействието. Преводът не го оставя като „да не правиш нищо“. Той казва „да действаш чрез недействие“.

Въпросът е дали владетелят може да управлява, без да контролира, и да обича, без да притежава. Недействието в управлението е да създадеш условия, в които нещата се подреждат сами.

天 (небе) 門 (врата) 開 (отвори) 闔 (затвори). Небесните врати са сетивата и контактът с външния свят: отварят се и се затварят. 能 (може) 為 (бъде) 雌 (женско) 乎 (ли). Знаците казват „можеш ли да бъдеш женското“. Преводът добавя „като“ и казва „като женското начало“.

雌 (женско) е рецептивното начало, сродно на 牝 (женско) от шестата глава. Там беше отворената женственост на долината. Тук е приемът при отваряне и затваряне.

Въпросът е дали приемаш и отпускаш, без да граблиш. Женското начало е рецептивно, търпеливо, тихо — и именно затова непобедимо.

明 (ясно) 白 (светло) е ясното разбиране. 四 (четири) 達 (стига) е да стигнеш в четирите посоки. Преводът събира това в „с ясно разбиране, проникващо навсякъде“.

能 (може) 無 (без) 知 (знае) 乎 (ли). 知 (знае) е знаенето. Преводът го чува като умуване: „можеш ли да останеш без умуване“. Не те пита да ослепееш. Пита те да не се вкопчваш в анализа.

Висшето знание е да знаеш, без да анализираш. Можеш да виждаш ясно във всички посоки и въпреки това да не се вкопчваш в знанието. Истинската мъдрост прилича на незнание.

Редът започва с 生 (ражда) 之 (го) 畜 (отглежда) 之 (го): раждай и отглеждай. После повтаря втората глава. 生 (ражда) 而 (а) 不 (не) 有 (има): раждай, но не притежавай. 為 (прави) 而 (а) 不 (не) 恃 (опира): действай, но не се опирай. Преводът казва „не разчитай“.

長 (води) 而 (а) 不 (не) 宰 (властва). Тук 長 (води) се чете „води“, не „дълго“, както в седмата и деветата глава. 宰 (властва) е да владееш като господар. Преводът казва „води, но не властвай“. Запетаята не затваря реда. Предава го на следващия стих.

Създавай, без да претендираш за собственост. Действай, без да очакваш награда. Води, без да потискаш. Това е природата на Даото — безкористна щедрост.

是 (това) сочи четирите хода преди него: да родиш, без да имаш, да правиш, без да се опираш, да водиш, без да властваш. 謂 (нарича) е „нарича се“. 玄 (тайнство) е същото тайнство. 德 (добродетел) е добродетелта от името на книгата. Преводът казва „това се нарича Тайнствената Добродетел“.

Да. Тя действа естествено, без усилие и без самосъзнание. Това е висшата форма на добродетелта — проявлението на Даото в човешкия живот.

Шестте реда свършват с 乎 (ли). Питат: можеш ли да не делиш 營 (ин) и 魄 (по), да бъдеш мек като 嬰 (младенец) 兒 (дете), да оставиш 覽 (гледа) без 疵 (петно), да управляваш чрез 無 (без) 為 (прави), да бъдеш 雌 (женско), да останеш без 知 (знае).

После идва делото: 生 (ражда) 而 (а) 不 (не) 有 (има), 為 (прави) 而 (а) 不 (не) 恃 (опира), 長 (води) 而 (а) 不 (не) 宰 (властва). Името му е 是 (това) 謂 (нарича) 玄 (тайнство) 德 (добродетел).

По три белега от главата. Двете страни на душата не са разделени. Мекотата е на новороденото, не на човека, който е изоставил делото. И раждането не става притежание: водиш, без да 宰 (властва).